10 nov 2010, 7:08

Без сълзи! 

  Poesía » De amor
885 1 12
Отиде си. Вратата не проскърца.
Не чух ни шепот, ни прощален звън.
Остана ни петното с имената
изписани, като в кошмарен сън.
И нямаше обиди. Не заплаках.
Ти също беше с вдигната глава.
Поглеждахме се плахо и безгласно
си пожелавахме ,,Добра съдба''.
Сега ще помълча. Ще потъгувам,
нали раздялата по равно ни боли...
а как е празно тук и тъжен здрача
и двамата останахме сами. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??