5 oct 2005, 19:28
Без теб
936
0
0
Сега навън дъждът вали.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
© Кристиана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
