Без теб не ме огрява слънцето
и вятър не гали косите ми
усмивка не озарява лицето
без теб за какво са ми дните ми.
Без теб не живее душата
във приказно царство красиво
не чувам мелодия истинска
не се смея щастливо.
Без теб не искам да виждам
безкрайния бяг на морето
по плажа пуст боса да тичам
без теб не пулсира сърцето.
Без теб ,какво ли ще правя
в безличните нощи студени.
Теб ,как теб ще забравя
един за друг с теб сме родени.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados