Без теб забравих да летя.
Забравих и усмивките си сутрин.
Без теб сив е всеки ден.
По-страшна и от смърт изглежда ми нощта.
Защо си толкова далеч?
Защо сърцето ти оковано е в ледове?
Защо пак трябва да те завладявам?
Защо да те уча на любов отново?
Не съм силната жена, прости ми.
Силата си вземам я от теб,
От любовта ти.
Сега студувам, с' счупени крила ...