Денят е тъжен и мрачен

и моята стая е в мъгла обляна.

Студът обгръща мен,

а ти  си толкова студен.

Обичам те, жадувам те сега,

както жаден човек се моли за капчица вода.

Боли в мен, боли сърцето

и страда в полето,

в което го сложи

и за век ме наложи

да скитам, да страдам.

Без теб и любовта,

от срам и без срам,

да крещя в самота.

И дъното стигнах,

а ти се обърна,

вместо ръка да ми подадеш.

Изсмя се в моето лице

и разби на парчета

остатъка от моето сърце!