Времето минава.
Обгърнато във тъмна сянка,
болезнено лети.
Ако действително лети,
защо далеч си ти?
И денят минава,
а листът от календара
същият остава.
Протягайки ръце във мрака
аз те виждам единствено насън.
Говоря си със самотата.
Колко силно и мъчително боли...
© Зорница Стефанова Todos los derechos reservados