Нощта отмина и сама съм.
Безкрайно пусто е без тебе.
В завивките се свивам и унасям -
без теб денят е непотребен.
Нощта настъпва и замръзвам.
Прегръщам пустото до мене,
но от съня си се отърсвам
и пак прегръща ме студеното.
Нощта с деня се слива и обратно,
без теб дори животът спрял е,
отминал е в съня ми безвъзвратно,
а птичето от рамото - избягало.