на Тасо Анастасов
Светът ми срути се.
Изчезвам. Смалих се.
И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.
И чувам гласa ти само на запис.
Залагам си всичките отливи, приливи..
за мъничко само откраднато щастие.
Рисувам те с устни, но само в съня си.
И знам, че се случи за нас неизбежното.
Не мога да вярвам във мита скалъпен
за райските порти и синя безбрежност.
Отиде си гордо, точно по тасовски. ...