30 abr 2008, 22:12

Без теб 

  Poesía
733 0 3

Небето някак ми изглежда празно,
а зная - то на птиците е храмът.
но те си имат собствени крила,
а аз без тебе вече нищо нямам...
Животът ми - от грижи посивял,
почива си на крехкото ми рамо,
не казвай, че дъгата си ми дал,
след теб остана всъщност мракът само...

Това е всичко. Толкова различно
и тъй безбожно тъжно, като рана.
Бъди спокоен - още те обичам,
за мен остава самотата само...

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??