9 jun 2017, 13:07

Без тебе 

  Poesía » De amor
419 3 4

Ти, който отрови завинаги моите нощи
и времето който превърна във режещ кристал;
издигна в гърдите ми храм на една безпосочност. 
Показа ми, как имам само една втора дял. 
И моята нощ ще е винаги празна без тебе. 
Дълбоко гравира в сърцето ми свойто сърце...
И търси го моето всяка обречена вечер. 
И плачат за твоите моите топли ръце. 
Ти, който отрови дъха ми и пътя ми, всичко,
щом тебе те няма във него. Живота ограби. 
И думите търся да кажа, че просто ми липсваш. 
Без тебе е тъмно. И страшно. Самотно. Разбра ли?...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??