Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям
                             ... без трепет по света...
Моят свят... имам си го, да...
                          ... измислен и красив...
Илюзия или пък истинска мечта...
но уви, все така оставам да живея
... в своята лъжа...
Не виждам... не чувам...
сляпа в безвремие онемявам...
Тичам сред реки на самота
и себе си сред мрака изоставям...

                   *****
Предателка ли се нарекох?!
Себе си измамих, да...
И пак душата изоставих...
и мъча си сега сърцето клето... докога...?