20 ago 2009, 22:00

Без тъга 

  Poesía
529 0 1
Не бих безразсъдно към теб полетяла,
пленена от звънкия смях,
дори да се гърчи душата ми цяла
и да ме тласка към грях.
Че там, във очите на златните точици,
останаха само метал
и как да гадая - на колко пророчици
повярва, че техен си крал?
Заключени двери към топла камина?
Не вярвам. Това е лъжа.
Отдавна, отдавна за роклята синя
припомням си, без да тъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??