БЕЗ  УПОЙКА

                                                        Понякога и оптимизмът

                                                                    отпътува.

                            Деца играят вън,  с победни викове,

                            сред трупове на птици с отрязани

                            криле и на мъничета с избодени очи.

                            А в бели пелени, старците повиват

                            кукли без глави.Прехласнати старици

                            танцуват като млади вещици. За тях,

                            на младини,  било е срам да са жени.

                            Да любят, после и да раждат синове.

                            Старците от страх не ставали мъже.

                            Останали момчета с набръчкани души.

                            Но тук, не другаде, а в ъгъла живее

                            сянката на майка ми и затова дори,

                            аз винаги се връщам на мястото,

                            наречено Родина! Но утре ще си тръгна…

                                                    Ще замина!

                            Не! Пак ще си остана при съдбата,

                            вкоренена в земята, която дава тъжни

                            плодове, но омагьосва с много обич.

                            Мами с тайните на остарели грехове

                            и на погребани велики, древни градове.

                                                            Wali/ Виолета Томова/