Ще ме прекърши животът без време.
Не животът. Но може би ти.
Ти, който душата ми взимаш
и нагло крадеш ме. Почти.
Като бръшлян се увиваш край мене.
Като лоза аз по тебе пълзя.
Сто гряха и все непростени,
и тебе, и мене гнетят.
Търкулвам се като бенка по тебе.
Неизлечимо да оставя следи.
Узнават си кръста без време
пустите женски души. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse