Без заглавие

11 mar 2012, 14:50

Poesía » Otra

577 0 3

Изкривени сенки бягат покрай мене,

виждам уморено слепите лица.

Някъде във неизвестното - в безкрая

бързам да открия своя край във вечността.

Миражите потъват бавно в океана от тъга,

всичко чезне в нищо, смее се денят.

А къде останаха цветята, прокълнати от дневните слънца -

те цъфтят под небесата на царуващата лунна тишина.

Там е някъде безкраят, там във тиха дълбина.

Там ще ме прегърне мракът с кадифено-синя топлина.

И тогава ще му подаря, аз зная светлина от моята звезда

...и тогава, знам, ще стана лунната царица на нощта.

А когато просто си отивам и залязвам бързо с моята луна,

искам да оставя на небето моята следа-малка падаща звезда.

Тогава знам, че някой ще си пожелае да намери нощен цвят

във дневна сивота.

Така ще видя всичко в черно, ще съм сянка от съня.

Ще потъна в синьото безвремие от някоя мечта...

...ще открия себе си във нищото, във всичко и в мига.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tomad (Тома Кашмирски)

2012-03-15T19:19:29+02:00

Ами според мен е по-хубаво да наблегнете на по-новите неща.
LOSTGIRL (Десислава Йорданова)

2012-03-11T17:23:44+02:00

Това съм го писала на 14 години интересно ми беше как ще го оцените)
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-03-11T14:53:17+02:00

Може да се каже, че в поетично произведение, чийто рими са само на -а и -я, креативният заряд е прекалено малък. Надявам се да обърнете внимание и на пунктуацията и интервалите - такава, каквато е в книгите и учебниците, които сте чела.