dontscho (Дончо Антонов)
27 55
30 ago 2011, 21:12

Без заглавие 

  Poesía » De amor
726 0 5

Ако ме искаш, моя, ненагледна,

пази ме надълбоко във сърцето,

тъй както някога, когато ме погледна,

не позволявай на причина дребна,

да заглуши прибоя на морето.

 

Че ний сме с теб с души тъй близки,

намерихме се през гори, полета,

не сме родени да ядем огризки

и да живуркаме сред мисли низки,

а да садим градини със лалета.

 

И ако някога ти мине тази мисъл,

че трябва да остана надалече,

помни това, че ти си моят смисъл,

за твоята любов съм се орисал,

както дете - за плюшеното мече ...

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах
  • В живота няма нищо вечно,
    говоря тук за нещо материално,
    понякога е нещо безконечно,
    макар това и да звучи банално,
    чувството когато е сърдечно,
    а мЕчето е вече нереално.
  • Но приказката тази знаем продължава
    и както да се случва подобава
    пораства рано или късно малкото човече,
    изхвърлено разделно е плюшеното мече
  • Благодаря, Ивон!
  • Хареса ми, особено финалът!
Propuestas
: ??:??