Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви
в моите нозе,
джапам безочлив,
самотата гризе ...
Нека вали,
нека ме мокри!
Не са сълзи,
а дъждици бездомни ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados