Отново не почуствах нищо.
Беше тъмно, празно и страшно...
в душата ми
Словата ти хвърчаха из стаята като нощни пеперуди.
Не ги чувах.
Защо дойде?
Нe помня да съм крещяла името ти до безпаметност...
Защо се върна?
За да ме обвиниш, че съм безчувствена?
Или забрави как
разпарчетоса на късчета
обгорелите ми чуства.
Помниш ли?
Аз помня...
Същите пеперудени думи редеше... не на мен.
На другата.
Не се сърди. Бях там и чух.
Може би не трябваше, но
оттогава съм глуха... за теб.
© Наталия Божилова Todos los derechos reservados
и аз искам - "оттогава съм глуха... за теб."
Поздрав!