В забързаните дни вървиме черно-бели,
потънали във грижи и във суета,
прегърнали отхвърлени проблеми,
протягаме ръцете към света.
Загребваме живота със надежда,
а празни шепи вадим от калта,
потъваме в отворената бездна
на отчаяние и глуха самота.
Обличаме си цветни дрехи,
а душите, лишени от цвят,
наслаждаваме се на чужди успехи,
но сърцата ни те не тешат. ...