Днес съм някак си замислена,
някак не разбирам никой...
въпреки, че думите са смилени,
аз си слушам тишината и заспивам.
Заспивам някак будна,
на дивана до балкона си заспивам.
Заспивам гледайки небето сиво,
то е тъжно, прилики откривам.
Чашата с кафе сърдито проследява
сънливият ми отнесен поглед
не се събуждам, каквото и да правя..
дори и тя...
и още 3 кафени чаши не искат да ме стоплят.
Може би така ми е добре...
да ми е замаяно, безинтересно.
Защото точно в сегашния момент
ми е тихо, спокойно и небесно.
Изкуство е да бъдеш тъжен...
с тъмни четки да рисуваш самота,
Музика е да си тъй погълнат...
от звуците на празна тишина.
© Валентина Велчева Todos los derechos reservados
Прекрасно настроение си подарила на стихът си .
Богатство са тези чувства в мислите ти.
Красота чиста и ясна...Само шестици...