myworld (Аз)
284 845
1 dic 2013, 21:14

Бездарник 

  Poesía
442 0 7

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.

Сънувах те в ръце на друг,
рисувах си ги тези щрихи,
че може би е твой съпруг,
а в душата ти е вече тихо.

И ето че посърнах в танц,
във твоята съдба - жарава,
по устните белее гланц,
най-святото сега му даваш.

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари
аз моля те: - прости ми пак,
не оставяй ме такъв бездарник!





© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, че наминахте, Валка и Стефан!
  • И изчезвам. Мен вече ме няма.
    Днес съм тук - а утре съм там.
    Знай, така е - и няма измама.
    Ала горе съм винаги сам.
  • !!!
  • Разбирам те, М. На мен също така ми се отразява! Хубавото е, че и аз съм се сдобил с автомобил, за да не се подлагам на това страдание!
  • Пак го прочетох! Знаеш ли, че и до ден днешен като съм на ЖП гара изпитвам почти физическа болка, толкова дълбоко ми се е отразила раздялата, мога да заплача само от мириса на железата Добре, че от доста години вече имам личен автомобил
  • Сълзите са символ на живот! Благодаря ти, че намина, М.
  • Е, не! Лирическият не е бездарник.Знаеш ли как ме натъжи, бе човек.Пак ще плача...
Propuestas
: ??:??