13 jul 2013, 20:31

Бездарник 

  Poesía » Otra
674 0 18

 

Като ято врабци -

в миг неочакван разпръснато 

от камък на уличен хулиган,

панически бягат от мен

римите - в хаоса търсени,

а мисълта ми е тромав хипопотам.

 

И се гърчи стихът ми -

изостава, забързва се,

но по-равен не става -

и някак... не му се върви...

От мишлетата на домашните шумчета

уплашен - озърта се

и често, често успява

да избяга дори...

 

А аз - провесен до глезени

от балкона на дебелите мисли -

се ослушвам за ехо

от опашки поне...

Кога най-после

текст за весела песничка ще напиша -

с точни рими и леко сърце?






© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??