14 abr 2014, 12:45

Бездна - Безвремие 

  Poesía » Filosófica
1131 0 21
БЕЗДНА – БЕЗВРЕМИЕ
Зелено… и ставам на пролет.
Погали ме трепетно полъх
на вятър със мисия, бродещ
по земни полета упойващи.
Червено… разцъфвам на цвете.
От изгрев до залез попивам
прошепнати истини вечни,
в полетата тайни записани.
И в синьо… съм бездна – безвремие.
И няма ме в минало-бъдеще,
Луната и Слънцето взрени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Санвали Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??