16 may 2008, 14:45

Бездна и пристан 

  Poesía » De amor
597 0 1
Разлъчна съм...
Капе във скута ми
времето,
после
тихо изтича -
в цигулки
със скъсани струни -
очите ми...
Бягам.
И пак те
обичам.
Губя се
в пътя след теб -
в следите ти
бавно,
но все още
тичам...
Бездна и пристан
разпъват
душата ми -
пак
на теб
я обричат!

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??