22 sept 2013, 22:14

Бездомен цигулар 

  Poesía
641 0 3

Нощта е тиха
и дъждът нежно вали.

В улицата глуха
един бездомен цигулар седи.

В  ръцете си мокри
красива цигулка държи,
а в струните ù дъждовна капка се разби.

Бездомна цигуларска песен
в глухата улица се изви,
стопли дори и най-мрачните ъгли,
а дъждът продължава да вали, да вали.

Студените струни на цигулката се сгряха,
в тъмната, глуха улица -
хиляди хора се спряха.

Слушащи красивата песен
на бездомният цигулар,
свирещ по-красиво от
човека в най-близкия бар.
Дъждът изведнъж спря,
а бездомният цигулар
пред себе си събра огромна тълпа.

После нощта стана тиха,
струните на китарата се укротиха.
Силни аплодисменти в хор се извиха,
а в глухата улица,
откъдето идваше песента - 
две насълзени очи се появиха.

Сега вече нощта никога не беше тиха,
а слушателите на бездомния цигулар
много любов и усмивки дариха.

 

© Инес Тарашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??