Едно, две, три, ....

глутница бездомни псета,

като хората в зори

тръгнали са по шосето.

Гледат с очи присвити,

с погледи вторачени, хладни,

усещат кои са сити,

кои като тях са гладни.

Във въздуха търсят следата

с черни, влажни носове,

да хванат сигнала на храната

от кой контейнер ги зове.

Бездомниците там ще победят,

ще хапят, ще късат до кръв.

съкровището не ще делят -

владее тоя, който е пръв.

В свят, задъхан от умора,

за първенство, с хъс и злоба,

псета станали са като хора,

хора - бездомни псета до гроба.