Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна.
Без да мисля..
Го заведох у дома.
Направих чай.
Посвирих на пиано.
Да ви кажа..
Живея си сама.
Нямам татко и майка.
Свикнала съм просто.. ей така.
Но друго е да знаеш,че някой е до теб.
Нищо,че е сляп и глух.
Нали все пак той е тук.
Постепенно тук си заживя.
Казах..
Нека да остане..
Може пък да стане..
След толкова години пак..
Погубен баща от рак..
Може пък и аз да имам.. и така..
С времето човекът стана мой баща.
☆Гергана Личева☆
© Гергана Личева Todos los derechos reservados