Колко болка в живота ми има.
Колко много пролети сълзи.
Всеки свойто в живота си взима,
без да мисили кого го боли.
И понякога искам да викна:
хора, чуйте ме, няма любов!
Стъпах накриво, отново политнах,
о, няма, няма любов!
И потъвам във нищото, пак самота.
Задушават ме болка, горчива тъга.
Като цвете, живяло без капка вода,
самотно и тъжно във тази гора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse