Бездушни

28 dic 2008, 17:04

Poesía

623 0 3

Бездушни

Да се чувстваш сам сред тълпата

е толкова непоносимо.

Все едно не си на земята,

а на място неповторимо.

Не го казвам в добрия смисъл,

а в този, който те убива.

Болезнена е тази мисъл,

която чувствата закрива.

Тя ги потиска надълбоко,

дето не могат да излязат.

А уж в сърцето е широко,

но хора не искат да влязат.

Понякога не се издържа

на всичката таз гърч и печал.

Само надежда ме поддържа,

пронизващата като кинжал.

Някога искам да се махна

от всички тез хора без лица.

Но едва когато порасна,

ще познавам тези със сърца.

До тогава доста остава

и пак ще трябва да потърпя.

Усмивка ще ме озарява

напук на бездушни същества.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

in4enceto_91 (Ина)

2008-12-30T00:53:33+02:00

Уникално!!!
Mytag (Димитър Стоянов)

2008-12-29T18:31:21+02:00

Да се чувстваш сам сред тълпата
е толкова непоносимо.
Все едно не си на земята,
а на място неповторимо.

Това е много красиво,поздравявам те за това !
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-12-29T18:05:20+02:00

Усмихвай се на бездушието - пък може и да му вдъхнеш живот!Весели празници ти желая!