11 jul 2009, 14:48

Бездъждие 

  Poesía
633 0 9

Странно пустинна -

търся оазис.

Бисерни капки.

Луд вятър.

Жадни за обич -

сухи оврази

пясъчни бури

премятат.

Дълъг е пътят,

от слънце заплетен.

А Хоризонтът -

невзрачен.

Тръпнат -

в трошливи пътеки -

нозете.

Смисълът -

все тъй -

двузначен.

Лято ли,

есен ли...

Как ли

да помня?

Мислите ми -

прегорели.

Скътана в спомени -

спукана стомна -

чакам

дъждовна неделя.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Били! Благодаря,Доре! Благодаря, Веси!Благодаря, Джу! Утолила съм някому жаждата, другиму - друго...А аз съм все така жадна... Утолява ли се лесно спукана стомна...
  • Много ми хареса твоя стих - много!!!
  • Жадна съм.
    Всяка нощ я сънувам
    жаждата –
    с дълги коси разпуснати.
    Дяволски е хубава.
    Аз й роша с пръсти къдриците,
    тя пресъхва по моите устни,
    до дъно изпита.
    Прегръщам я, шепна й клетвено
    да остане при мен.
    Тя - сънищата ми наводнява
    и танцува мокра в очите ми.

    Харесах! Поздравления!
  • утоли ме, макар "бездъждно". благодаря!
  • много красиво!!
  • Блогодаря ви!
    Петинка - на теб, специално! Затова, че ми се обади! Само ако знаеш колко съм зле със зрението...Иначе и редактирам, и коригирам... Обаче... ето че взе да ми се случва...За съжаление...
  • Разкош!
  • През пръстите ми се процежда пясък,
    тече пресъхващото време,
    от мълния далечна някъде проблясък,
    какво ще ни даде, какво ще вземе.

    Поздрави!
  • ще я дочакаш - очертава се доста дъждовна
Propuestas
: ??:??