28 sept 2015, 14:39  

Безглаголно възраждане 

  Poesía » Filosófica
547 0 9

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх. Прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за радостта.
Топъл ден. Любов до края.


© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав експеримент
  • Мерсиииииииии за корекцията!
  • Не е лесно, да се пише безглаголно! Възхищавам се на таланта ти, Таня!
  • След безглаголните куплети на Александър Блок и знаменитото безглаголно стихотворение на Радой Ралин, не е никак лесно да се пише качествана безглаголна поезия. Радвам се, че тук такава е реализирана успешно. Поздрав, Таня!
  • Знаех си! (Зная, ама друг път добре, че ти сама ми го подсказа преди време, в коментара си под първото ми и единствено досега безглаголно стихо)
  • Прав си Людмил, имам и други под дюшека!
  • Безглаголна песничка, звучаща очарователно. Ритъм-люлка.
    Таня, подозирам, че криеш под дюшека и други безглаголни изненадки.
  • Много добро!
  • Съгласна съм с Вас г-н Коев!
    Розовият цвят е цвета на радостта!
Propuestas
: ??:??