1 dic 2010, 15:42

Безграничност 

  Poesía » Filosófica
627 0 7

          Оковите скъсвам

          и литвам в безкрая,

          на коня си Огнен

          уверен ездач.

 

           

          Със устрем се втурвам,

          безмерно омаян

          от тези простори,

          в лилавия здрач.

 

 

          Сред Огнена лава

          и пурпурни вихри,

          със шепи събирам

          от звездния прах.

 

 

          Безспирно се рея

          в импулс безграничен,

          с Любов окрилен съм
          от целия Свят!

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??