Безгрижен вятър

8 feb 2009, 21:31

Poesía » De amor

673 0 3

Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.

Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.

Правиш ме безгрижен вятър,

от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,

този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...

Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те,

дваж по-буйни, безкрая на небе.
Във любов сме запилени...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Fontaine (Димитър Димчев)

2009-02-09T13:41:15+02:00

НЕ, й ако я подредиш правилно
didiste (Стефани Дончева)

2009-02-09T09:59:59+02:00

но не е ли любовта един безпорядък :D
Fontaine (Димитър Димчев)

2009-02-08T23:51:35+02:00

Може да се поправи, и ще е доста по добро.
В момента е , някакъв безпорядък.Но до кога... ?