1 sept 2009, 20:02

Безименният 

  Poesía » De amor
747 0 0
Зад чужда крепост,
зад чужда сянка,
все едно - порутена къщурка -
една нестинарка в жаравата
върви.
За нея трябвало да дойде
Крилатият,
не на птица, не на кон,
един на нея бил наречен -
Безименният.
Заспала, спотаена и красива,
в мъглите на един взор ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??