Безименно

26 ene 2017, 23:52

Poesía » Otra

388 0 0

Името – вдълбано
в черепната ми кутия.
Буквите – разядени
от ревност и тъга.
Пръстите се запечатаха
в косите ми.
Като мушица в капчица
смола.
Ноември 2007,
Пазарджик

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименно

Искате да прочетете повече?

Propuestas