Кръстосвах саби, все из кръстопът,
и влизах смело във дуел с живота - болка.
Надвивах стон, умора, скръб.
Ако не вярваш, виж ме, моля...
Ръцете - някога издигнати крила,
и то какви крила - от трепет устрем.
Ръце отпуснати са те сега,
но още помнят всеки чуден полет.
Очите - някога небе,
и то какво небе - лазур любовен.
Сега зеници само две,
но в тях искричката блести от спомен. ...