Безколедна

16 nov 2010, 16:54

Poesía

740 0 15

На пътя ми е застанало
едно Лято –
по-горещо от лава
и по-цветно от пролет,
сто каба гайди
пищят във душата му
и един меден кавал
плаче.
По мръкнало,
менците ми напива,
изпива ми и Луната
(а пък какво съм без нея), ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безколедна

Искате да прочетете повече?

Propuestas