20 may 2007, 15:42

Безкрайна синева 

  Poesía
661 0 3
Една безкрайна синева и едно стръкче любов,
в твърдата почва изкопан ров.
Готов е моят гроб,
време е да убия този роб.
Робът дълбоко в мен,
още от когато съм роден.
Зелени, черни, сини цветове,
той трябва да умре.
Държа плахо в моята ръка пистолет,
в таз нощ, студена като лед.

И ето, че гръм пронизва тази нощ,
бавно напуска ме моята мощ.
Всичко става тъй красиво,
небето вече не е сиво,
Политам аз в небесата,
постепенно отдалечавам се от земята,
Чувствам лека умора,
с Господ тихичко говоря.
Плахо приветствам вечният живот
и потапям се в моят гроб.

© Незнаен Войн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Спри!!!
    С надежда се взри
    във ясното синьо небе
    Повярвай във себе си,
    в свойте мечти
    И те ще се сбъднат за теб.
    "Повярвай в живота",днес го публикувах,моля те прочети го.
  • Еее, стига де!
    Дай нещо весело!
  • Интересно.
Propuestas
: ??:??