БЕЗКРАЙНА СУЕТА
Пространства от безкрайна суета,
безсмислие което те събаря,
крещи във нищото безумна гордостта
и лудостта си всеки ден повтаря.
Нахална се промъква глупостта,
пристъпва много бавно и лукаво,
отнема ти от вярата и радостта
които Бог ни е дарил по право.
И черна, като непрогледна нощ,
върлува някаква омраза!
Да се присмееш, да забиеш остър нож,
животът се превръща във проказа!
И ето го човекът, непокорен,
съвсем забравил своята цена,
върви във пътя жалък и подмолен
изгубил себе си в безкрайна суета...
"Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене
на вятъра и нямаше полза под слънцето." /Еклисиаст 2:11/
© Руми Todos los derechos reservados