Безкрайност

3 jul 2009, 23:58

Poesía

600 0 0

Толкова ми липсваш,
като силна буря
в горещи летни нощи...
Толкова си близо,
а сякаш си накрай света!
Дали да те помоля:
"Обясни ми!"
или да оставя очите да говорят?
А полето е самотно...
И ръжда не ражда капчица живот...
Слънчогледи тъжно свели са глава
към мократа земя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безкрайност

Искате да прочетете повече?

Propuestas