slanceto (Мария)
30 113
22 abr 2005, 13:53

Безлунно е 

  Poesía
1849 0 10

Когато гасят светофарите

без пътници в нощния град

и мъжете палят цигарите

за пиянство приготвени пак -

става тъмно, безлунно е,

птици треперят от страх

и комините с вятъра влюбени

правят на котките смях.
Доволна политам тогава,

обличам криле от луна

мечтая и чудото става,

свободна съм и съм жена.

Тогава съм бяла светица,

наситила с обич страстта

и даже в съня си пресичам

железните ти правила.

Тогава живея повторно,

усмихвам се като сълза

и мога да искам покорна,

и мога да бъда жена.

Тогава светът е вселена,

реална е в мен радостта,

решима е всяка дилема,

далече е старостта.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??