Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива –
не кротко поробена в тленния плен,
а тичаща в горски цветя самодива –
росата от рози да пее до мен.
Когато без милост ме сграбчи земята
(а всички сме само нетрайни листа),
ще бъда свободна – сама в тишината.
Дълбоко в душата си в сън ще раста.