Тази есен отмина безмилостно,
задгърби горещото лято.
Но все още те търся, мой мили,
в моята песен недоизпята,
в моите стихове, недолюбени,
по незнайни пътеки отпрашили,
превъзмогвам тъжни мелодии
и преглъщам неизречени тайни.
Мъдростта е винаги есенна,
лятото – все недостатъчно...
Каквото пося, това и ще жънеш -
Душа ти моя, посребряла от полети.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
С обич!
Весела (съм)