Убежище ли е безкрайността
за мисъл без ограничения?
За нея изковем ли граници –
ще бъде ли за нас спасение?
Приемеш ли, че си постигал всичко,
означава ли, че своя край съзря?
Градиш ли всичко чрез жълтици -
в живота си какво не проумя?
Можеш ли понякога да светиш,
без нощта в себе си да изгориш?
Задаваш ли безмислени въпроси
или ... е по-удобно да мълчиш?
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados