angelmilev (Ангел Милев)
295 520
26 oct 2017, 2:53  

Безмълвие 

  Poesía » De amor
526 3 3

Безмълвен ставам в миг,

щом стиховете на Тъгата

докоснат устните ми със невидими ръце.

 

Искрящ със цветове на дъгата,

денят ми, сив като оловното небе,

облива се с лъчи на лятно слънце!

 

Косите ти обсипани със сняг

белеят като върховете всред мъглите.

 

Очите ти – попаднал нейде в тях,

покой намирам в тишината на звездите,

 

Далеч, далеч от болка и от страх,

от самотата и от мъката отлитам...

 

Да бъде утро!

Край на вечерта!

И Любовта и Радостта при нас да се завърнат.

 

И нова, съвършенна красота

търсачи нови на Любов

във стиховете на поет да зърнат!

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??