Безмълвие
Тихо плиснах се през прореза стаен в скала,
няма тишина... смирено и безмълвно те зова,
свлечена в превала на нощта, стихнала в мъгла,
влюбена приплъзвам се, с вик издъхан те мълвя.
Пребулена в каприза на измислена мечта,
Безмълвие крещи... блудна любовта скърби,
и стихнало валя в глътки на солените сълзи.
В гузна вечер... обич в съхнало пълзи.
Скрита в себе си, преглъщам... как боли,
непокорно клетвата ти в мен дяволски гори.
Запътена, потънало, охлузено се вричам, ...