8 mar 2023, 18:44

Безмълвия 

  Poesía » De amor
253 1 6

БЕЗМЪЛВИЯ

Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято.

В избухналите цветове,
за бялото едва напомнящ –
жасминовият храст плете
уханията си бездомни.

Той тихо нощем над града
ще стелне нежна пелерина,
загърнал в мрак и самота
шептежа си, че теб те има.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??