Поезия е мълчаливата сълза
и бучката във гърлото е стих,
капчица от наранената душа,
задавен стон и вопъл тих.
Щом думите са незначителни,
не стигат до слуха дори,
очи разплакани са поучителни,
стих без думи в тях гори.
Не знаеш ли мълчанието да четеш,
а думите болезнено докосват,
само с поглед ще ги разбереш,
и ще ти проговорят без въпроси. ...