arina-rus (Арина)
77 362
2 jun 2010, 12:23

Безмълвна стоя на ръба на скалата... 

  Poesía
1130 0 5

Безмълвна стоя на ръба на скалата...

 

Безмълвна стоя на ръба на скалата,

за полет готова, затварям очи,

бездна бездънна тегне в краката

и пагубно ехо примамно звучи.

 

Крачка напред и разтварям ръце,

тъмна сила надолу ме дръпва,

в последна молитва вдигам лице

и желаният миг в мен настъпва.

 

Разбитото си  тяло да лежи видях,

безформено в подножието на скалата,

така болезнено, аз истината проумях,

че някой подло бе подрязал ми крилата.

 

За полет над бездната имах стремеж,

а то се оказа... главоломен падеж!

 

© Арина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Крилата си не давай,в бездни не пропадай...Лети в мечтите,плувай в очите,усмихвай се ,бъди...с крила са всичките мечти..Поздрав!!!
  • Не го позволявай, Арина! Можеш и да летиш!
  • Ронда, благодаря ти за великолепното допълнение! И текстът и музиката на Nautilus Pompilius са много добри!
    Благодаря ви, Ангел и Виктор, за вниманието към моите непретенциозни откровения!
  • Летиш, Арина!
    Твоите криле няма как да бъдат подрязани...
    Разказваш ни, за понякога безмилостната среща между мечтите и действителността!
    Много образно, чудесно стихотворение!
    Поздравления!
  • Сложен за анализ и коментар стих.
    Мисля, че си се справила...
    Прочее, летежът е чест гост и в моите непретенциозни стихове.
    Здравей !!!
Propuestas
: ??:??