С безмълвните послания от дните
среднощно ще прострелям тишината.
Безкрая ще удавя във очите
и с птиците ще пея в тъмнината.
А нищото ще бъде за мечтание,
когато уловя го с лунна мрежа.
И с викове сред звездното мълчание
от шепотната болка ще отрежа.
Усмивката си с вятър ще изтрия,
прозрачно ще се сливам със мъглата.
Сълзите си със листи ще попия,
във спомени ще скрия синевата. ...